Създадоха първия изцяло мек автономен робот

Екип от Harvard създаде първия самостоятелен, напълно мек робот в света – във формата на малък октопод, съобщава ВВС.

 

Направен от силиконови гелове с различна твърдост, „октоботът“ се задвижва чрез химична реакция, при която през камери се вкарва газ в гумените пипала на робота.

 

Заради дизайна си роботът не се нуждае от батерии или жици и няма никакви твърди компоненти в себе си. Вместо това в система, състояща се от малки тръбички, предварително се програмира поредица от движения на крайниците.

 

Тези движения обаче не са достатъчно добри, или поне засега, за да накарат октобота да се разходи. Вместо това той седи на едно място и танцува много бавен кан-кан с осемте си пипалца.

 

Тъй като танцът обаче се задейства единствено чрез вътрешна пневматична система, учените от Harvard казват, че тя представлява ключова стъпка към меката роботика.

 

 

„Много предишни изпълнения изискваха свързване с външни контролери или енергийни източници“, казва докторантът Раян Труби от Harvard University. “Това, което се опитахме да направим е да заменим изцяло тези твърди компоненти и да имаме напълно мека роботизирана система“.

 

Надеждата е, че един ден меките работи ще си проправят път към неудобни хирургически места или ще се промъкват през препятствия при спасителни акции.

 

Подобни задачи от реалния свят, особено ако включват човешка интеракция, са предизвикателни, а често и невъзможни за обикновените твърди роботи, които са много по-удобни за ползване в структурираната, повтаряща се среда в заводите.

 

Октоботът със сигурност е гъвкав. Той е изцяло направен от различни видове силиконов гел с помощта на внимателно разработена комбинация от отливки и триизмерен печат.

 

В ядрото му има „верига от флуиди“, където клапаните действат като логически клапи, позволявайки на газ да потече и да изпълни камерите в осемте отделни пипала.

 

Газът се вкарва в тази верига чрез малка горивна клетка, пълна с водороден пероксид, която реагира на частиците платина, оставени в система при принтирането.

 

Всичко, което Труби и колегите му е трябвало да направят – след няколко години усъвършенстване на дизайна, било да напълняват робота с гориво и да се насладят на движенията.

 

„Имахме всички налични компоненти от дълго време, но ни отне много месеци да ги сглобим“, казва той.

 

Октоботът повдига четири от пипалата си и снишава другите четири, а след това ги разменя. Това е просто движение, но изключително важно.

 

„В момента той по-скоро пляска напред назад, но би било хубаво да създадем меки роботи, които знаят кога взаимодействат със средата си – които имат по-сложни модели на автономна функционалност“, казва Труби.

Автор: Ралица Солакова